Уеб дизайнер на свободна практика

Once in a while правя идиотски постове. Време е. Та…
Кое е мечето на свободата? Така де. Всяка химера си има мече. В една голяма зала над 100 мечета стоят и обсъждат правилата на играта. Играта на свободата, на любовта, на справедливостта, на щастието, на истината… Сред тях е и мечето на свободата. На последния ред се мяркат мечетата на живота, четирите стихии и най-важно – мечето на киното. То нон стоп е филмирано и се чувства като пациент. Та… както и да е – тези смели мечовци решават съдбата на света, както 10000-те хиляди мъдреци на дао-то или каквото там беше, дето Пух говореше за него. Игра на стъклени… души. Или мечки. Факт е, че повечето от нас стъпват като мечки в живота.

2 сутринта. Не знам колко вида спиртни течности и душевни еликсири. Точно вмомента се чувствам като гумено мече от онова детско. Гумено мече или гумена глава, въпросът е, че най-доброто, което ми хрумва, са зайците на DURACEL, но не като зайци, ами като мечки. На бюрото стои празна бутилка от Туборг и отзад пише “погледни под капачката”, и в следващия момент се сещам, че почти никога не поглеждам там. Но това не значи, че не искам тая бутилка да съществува. Отвсякъде хвърчат разни лозунги – кои рекламни, кои сентенции, кои породени от странни форми цигарен дим… като корабчето на Гандалф от… оня филм… и оная книга.

(още…)

Някъде видях такава кампания – да се усмихваме. Подкрепям с две ръце! Когато съм се усмихвал просто ей тъй на улицата, без нищо – никога не съм съжалявал. Даже преди време майка ми ме учеше да се усмихвам с очи. Изобщо не вярвах, че това е възможно, но все пак реших да опитам. Излязох навън и започнах да се разхождам по улиците, представяйки си, че съм се усмихнал с очи, без да си движа устата. И настъпи голямо удивление, когато 3-4 души ми отвърнаха. Перфектно, но бях забравил тази история докато не видях кампанията за усмивките. И сега като се сетих отново, се присъединявам и призовавам всички да се усмихваме повече!