Уеб дизайнер на свободна практика

Оня ден беше един от онея сиви и страшни дни, в които всеки го е страх да си подаде носа навън. Улиците целите бяха покрити с гъста мъгла, а прозорците бяха запотени – същински Уайтчапъл. И още от рано сутринта времето беше ужасно. Дали от сезона, дали от друго – но непременно се беше нацупило доста сериозно. Студ и влажен въздух, смесени с досадната миризма на нещо изгоряло, царуваха навсякъде.
А нашата улица, както всички останали, беше празна в тоя ранен час. Нищичко – жива душа не се мяркаше. През прозореца виждах само светофара на кръстовището отсреща. Обаче… това беше доста странен светофар, съвсем не обикновен. Вярвах, че този светофар може да говори но разбира се само аз знаех това. Е, и светофарът. (more…)