Кофти страни на зимата 1
Принзипно много я харесвам зимата. Само че има няколко downsides:
- не можеш да караш колело (не че през останалото време караш, но поне можеш)
- трябва да купуваш зимни гуми (за колата)
- трябва да купуваш и дрехи
- не можеш да правиш почти нищо навън, въпреки че развивам една теория за снежния джогинг, която още е в бета тестване.
Та се чудя, какво не много пари-емко нещо може да се прави през зимата навън, еквивалент на колелото и бягането?
Нормално ли е? 0
Нормално ли е в повечето развити европейски страни студентите да сменят по 3-4 пъти специалността си по време на следване и това да се счита за нещо в нормите, а в същото време тук да се смята за тотална проява на невероятна несериозност?
Нормално ли е хората на 20 да не знаят къде се намират, какво правят и какво искат и единственото, в което са сигурни да е това колко е часът?
И нормално ли е когато търсиш отговор на даден въпрос от други хора вместо да ти се изясняват нещата, да става още по-объркано?
Ооо, фривилна грухталност… 
Да се усмихнат шофьорите на маршрутки 0
Според мен кампанията „Да се усмихнем“ трябва да се въведе в маршрутните таксита. Оня ден един така взерски ме изгледа, че имах чувството че само чака да сляза, за да ме прегази. От дряга страна на връщане един човек от една кола с италиански номер, започващ с BG беше хипер странен – първо гледаше зареяно нанякъде супер замислен. После почна да ме гледа пак с това адски сериозното. Явно и аз съм го гледал бая сериозно, но в тоя момент човекът така яко се захили, че ми напълни душата догоре 
Ех, да го беше видял и шофьора този
Място с концентрация на ПТП 0
Малко късно прочетох поста-черна хроника в Шарки, но добре че го прочетох. Искам да внеса малко бяла хроника.
Има едно стеснение на пътя за Перник – всички, които минаваме оттам го знаем, поради идиотския начин, по който не е маркирано изобщо стеснението. Намира се до бензиностанция Лукойл, малко след Владая ако вървиш от София към Перник. Google Maps линк
Последната катастрофа, която видях там, беше когато един VW Passat се беше качил на дървото, буквално – беше се огънал през средата, дано човекът е жив и здрав! На следващия ден имаше размазано BMW 525, на следващия един Хюндай беше отнесъл някаква кола.
Решение: бяхме решили да се хванем и да съберем пари, за да сложим знаци на мястото. Но какво стана? Преди няколко седмици КАТ ни изпревари и сложиха знаци. Мога да кажа, че оттогава си спомням само за една катастрофа на това място.
Ако навсякъде правят поне това, доста нелепи катастрофи няма да се случат. Далеч съм от мисълта да обвинявам КАТ – че не си вършат работата е ясно. Само че къде сме ние?
Hate-а градивна критика ли е? 2
Модно ли е да се „хейтва“? Оня ден – чета случаен блог в нета, един недоволен американец беше написал, че 95 процента от дизайнерите изобщо не разбират от дизайн, не могат да рисуват, нямат усещане за цветовете и т.н. Това го беше подкрепил с адски гадни забележки, псувни и типични т.н. „hate“ думи. Това явно е примерен „хейтър“ дето мрази всичко и всички без особена причина. Виждаш кола, която според теб е грозна и не те кефи, ама това кара ли те да намразиш марката. (още…)
закон за привличането 4
Не мога да разбера житейската функция на песимистите. Рано или късно всеки е по малко такъв.
Но по-скоро говоря за онези хипер-песимистите, които смятат, че света ще свърши, ще са нищожества, че не са способни на нищо, че Бог ги е наказал и затова са такива. Сигурно това са даже нихилисти. На един рожден ден ми бяха подарили едно от онея папирусчета с няква сентенция на тях, сентенцията беше една мисъл на Линкълн: „Повечето хора са толкова щастливи, колкото са решили да бъдат.“ Закон на привличането – или Пуховското „…колкото повече, толкова повече…“ Неоспорим факт е, че когато ти се случи нещо лошо, когато се „филмираш“, ако продължаваш да мислиш за него (а в повечето случаи така става), все повече и повече от него ти се случва. Когато нещата са в рамките на ден – ОК, само че все по-голяма става групата на хората, които живеят така – прогресивно затъвайки в собствените си мисли – за по цял живот. Всеки е затъвал, всички са минавали през нещастия – няма как да живееш и да ядеш само глазурата на тортата. След дългите депресии идва ярко слънце? Или не? Какво трябва да ти има, за да мислиш, че всяко едно следващо действие е осъдено на провал? И всичко това в рамките на една нормална личност, не на психично болен.
Йоритата ли настъпват или светът просто си е такъв, а аз просто не съм се докосвал до такива хора (досега)…?