Преди да ни пуснат филма в една лекция, ни казаха да се настроим за много бавно действие, “по азиатски”, и със съответното азиатско внушение. Както и че диалозите са не повече от “30 реда”. Странно представяне, само че сега и аз не знам какво да кажа за него, освен че за мен е просто по свой начин уникален и това, което най-много ме радва в който и да било филм по принцип, е да се потопя в  неговия “собствен свят”. И “просто" не като онова “просто”, дето събужда неприятни мисли, ами пак по онзи възизточен изтънчен и лаконичен маниер.

Първите няколко минути – всичко нормално, оттам насетне се потопих в този свят и съм забравил, че това всъщност е филм. Няколко дребни детайла пък постоянно поддържаха и възхищението ми – като гениалните монтажни връзки в движение, абсолютно изчистените сцени (нито една излишна табуретка ), осветление, звуци, почти тоталната липса на говор, която обаче изобщо не се забелязва като липса, понеже всъщност… то няма нужда от него.

А като цяло ще кажеш: “Нормална история!”, само че разказана необикновено.