Едно по-откровено мнение за Facebook. И тъй като авторът моли да бъде популяризирано, не виждам защо не. То може би важи за всякакъв род мрежи, може би не. Може да се възприеме всякак. Отдолу е моят превод.

Началото на края

Ще обясня как работи Facebook с възможно най-точните и честни термини, които бих могъл да използвам:

Нека започнем. Регистрираш се за акаунт във сайта. Поставяш разни глупави цитати и клюки за себе си, все едно пускаш обява за запознанства. И всъщност, така се продаваш на най-ниската цена.

Публикуваш свои снимки. Избираш само “най-добрите”. Също така тагваш себе си във всяка една снимка от друг профил, за да покажеш колко си общителен. Момичетата започват да слагат снимки на себе си, на дрехите си, а момчетата на колите си и на същите тези момичета. Те те познават. Ходили сте на училище заедно. Имат правото да бъдат на една снимка заедно с теб, понеже са известни.

На профила си записваш всеки аспект на личния и професионалния си живот. Училищата, в които си учил, близките ти, адреси, телефони – с една дума ВСИЧКО, за което по принцип не би искал НИКОЙ да разбере. Обаче не се притеснявай – това е интернет. В интернет няма лоши хора, които да злоупотребяват със системата. Никога не е имало!

Започваш да търсиш “приятелите си”. Нали знаеш – това са всички онези хора, които понякога ти изричат името, докато си в полезрението им. Веднъж видял Facebook-а им, ти добавяш и техните приятели, понеже, мамка му – вие вече сте приятели!

И щом потърсиш дефиниция на думата приятел, ще установиш колко МНОГО си сгрешил.

Започваш да се присъединяваш към клубове и групи хора с еднакви интереси. Не се налага да търсиш дълго, разбира се – има групи за абсолютно всичко. Дори можеш сам да си направиш. Например, вече си член на групата Dunder-Mifflin. Само че какво ще кажеш за останалите 37 групи Dunder-Miffin, явно фирмата има страшно много клонове. Една точка за оригиналност!

Така наречените ти приятели пишат на така наречената ти “стена”. Казват разни дълбокомислени неща като “OMG, не съм те виждал от години! Тряа да излезем некъде скоро!” Странно, а? По-принцип излизам с приятелите си почти всеки ден. Всъщност, ние толкова се забавляваме заедно навън, че сме забравили да “не се виждаме от години”!

Този малък напомнител мига в главата ти за всеки един човек, който някога си познавал. Абе дали бившата ми е във Facebook? Ами онова момче, дето ме изнасили? Еее, ами тъпия ми чичо? Леле, всичките са там! Нямам търпение да разберат абсолютно всичко за мен от профила ми!

Почваш да добавяш абсолютно всеки.

Пробваш се да добавиш цялото даскало, кликайки на всеки шибан текст в синьо, който излезе пред теб. Чувстваш се толкова освободен, когато тъпанарът, който те е пребил, ти се извини девет години по-късно. Толкова е лесно да се извиниш по интернет, отколкото да бъдеш реален човек със сърце и душа.

Започваш по електронен път да дебнеш всичките си “приятели”, както и хората, които мразиш. Не можеш да се спреш да им проверяваш профилите всеки ден. Почва да ти се гади дори само като си помислиш, че трябва да чакаш до понеделник, за да им видиш снимките от уикенда. Завива ти се свят когато гледаш целият им личен живот, публикуван на екрана пред всички. Обаче не разбираш, че ти също си жертва, понеже няма начин да разбереш кой гледа твоя профил.

Не можеш да спиш през нощта докато не провериш абсолютно всички интересни профили. Почваш да клюкариш като разбереш, че най-големият ти враг се е порязал по време на ваканцията си. Тръпки те побиват като слушаш за съжалението, с което пишат и това ти харесва.

Започваш да ползваш стената във Facebook като заместник на MSN Messenger и електронната ти поща. Пишеш прекалено лични планове и мисли на “приятелите” си. Смешно е, че ако напишеш неща такова в електронно писмо и някой го прочете, ще се чувстваш потъпкан и измамен. Някак сравняваш съобщенията на стената с гласова поща. И понеже всички останали са пристрастени към Facebook, те ще я “чуят” на минутата.

Не помниш последния път, когато си говорил с приятел по телефона. Що пък да го правиш? Facebook е 24/7 онлайн и е безплатен. Глас? Какво е тва? Можеш да чуеш гласовете им от снимките в профилите им, държащи чаша бира или хилейки се. Ама някакси не става, нали?…

Започваш да използваш Facebook като филтрираща система за целия си живот. Почваш да отсъждаш за хората според профила им. Колко книги са прочели? Какво слушат? Има ли някакъв дълбокомислен или пък смешен цитат? Променя ли го всеки ден? О, боже, та той обича кучета, точно като мен

Сигурно е ебати пича!

Започваш да се чудиш кой разглежда твоя профил. Правиш промени по него така, че да изглежда добре на всеки. Превръщаш се в родова и обобщена версия на самия себе си. Страх те е да изразиш себе си, понеже, пък, може би… ТОЧНО любовта на живота ти може да не те хареса, щото не обичаш кучета. Вече ги обичаш. Обичаш всичко. Всичко, което мразиш, сега го обичаш и даже тази твоята любов е “якааа”…

Работи много щото само така ще докараш повече хора до себе си.

Забелязваш, че Синди има 137 приятели. Ти имаш малко по-малко, така че почваш да добавяш приятелите на братовчед ти от училище. Изглежда логично – нали и ти и те сте живи и живеете на една планета?

Срещаш се с някой в реалния живот. Той започва да ти разправя за случки и неща от живота си, обаче ти вече знаеш всичко. На кой му е притрябвало общуване, изобщо? Изглежда безполезно. Дори не можеш да слушаш музика, докато говориш в някой бар. Този албум на Гуен Стефани няма сам да се изслуша, я! И така, този човек, пък, истинския, те поздравява за новата ти работа. О, напълно подходящо, при все че той дори не знае какъв шибан цвят са очите ти, или, каквото и да било друго.

Прочиташ нещо в някой сайт, дето казва, че ако прекарваш толкова време в Wikipedia, колкото във Facebook, ще си един от най-умните хора измежду живите вмомента и наистина би помогнал на обществото.

Привличането ти към противоположния пол се учетворява. Пичове, дето по принцип нямат куража или уменията, сега си говорят с теб във Facebook. Виждали са те пиян на снимки и сега искат да са редом до теб. Харесваш вниманието, което ти отделят и проверяваш профила си винаги, когато можеш. Ти направо си намерил ная-добрия сайт за запознаства – такъв, който нарушава абсолютно всички форми на конфиденциалност и човешки права, известни на човека.

Не помниш последния път, когато си ползвал Messenger за сметка на Facebook. Винаги влизаш като невидим, за да не се налага да говориш с никого. Решил си, че MSN е просто страхотен указател за хора, които мразиш. Някъде си прочел, че трябва да триеш хората, с които не говориш, ама тогава списъкът ще е само от четирима души!?! Ужас! Няма нужда да обръщаш внимание на социалния си живот, наистина!

Започваш да вярваш в свой собствен Facebook профил. Ставаш още по-изкуствен и по фалшиво общителен. Сменяш си статуса, за да кажеш на всички за ваканцията си в Куба и да направиш абсолютно всеки един момент от нея достъпен за хората в нета. Най-доброто е ,че понеже всеки може да прочете, и крадците знаят кога няма да си вкъщи, та да влязат и да те оберат. От застрахователната компания ти се изсмиват в лицето и те наричат идиот.

И най-накрая, умираш.

Никой не забелязва, понеже не си бил там, за да си промениш статуса във Facebook. Краят. Надявам се да започвен да виждаш светлината. Това си е твоят живот и може да свърши с едно кликване. Facebook изкарва най-лошото от хората. Вкарваш толкова много енергия и време в нещо, което те прави по-лош човек. Наистина ли искаш това? Изненадан съм, че издържа толкова много на тази страница без да сменяш табовете да видиш дали някой не е писал на стената ти.

Аз вече нямам Facebook акаунт.

Издържа 12 часа преди да ми дойде акъла в главата. Хората продължаваха да ме добавят, да ми пишат съобщения, да ме питат компютърни въпроси, да флиртуват… махайте се! Не ви познавам и не искам да ви познавам. Не говорехте с мен преди години, нямате право и да говорите с мен сега. Няма да си направя акаунт. Малката ви готинка училищна колекция никога няма да бъде завършена без мен. Няма да сме приятелчета и няма да питам гаджето ви какво работи. Няма да знаете нищо за мен и така ми харесва. Личният живот е най-висшата форма на свобода, с която сме дарени в този живот, а вие, глупаци, подарявате своя.

Както знаеш, случвало се е понякога някой от компанията да те снима.

На какъв концерт съм бил? Никога няма да разбереш, гъз такъв, понеже не си ми приятел.

Искам да мога да срещам нови хора и да научавам неща за тях така, както природата е отредила. Някога да ви е хрумвало, че Facebook има по-съвършена система за личностно проследяване от ЦРУ? Работи много добре, ако си тотален загубеняк и социопат.

Дори не мога да преброя колко пъти ми се е случвало следното:

Момче влиза в профила на гаджето си и разбира, че супер много момчета флиртуват с нея. Тя им праща игриви съобщения, понеже когато е онлайн всеки е курва. Скарват се в реалния живот и… следва голямата веселба. А именно – смяна на пароли, акаунти, предателство, подлост, и т.н. и т.н. Отело умря! Сменете пола или ситуацията на това събитие – все същото, и пак, и пак.

Ето една идея – порасти по дяволите! Престани да се прокрадваш и да флиртуваш с всяко същество с пулс. Имай малко достойнство. Не си се превърнал изведнъж в човек от висшето общество. Не си зает. Работиш същите 8 часа като останалите. Другите 16 часа ти е позволено да си честен към себе си и да не разиграваш тъпо драми във Facebook за всеки един от хората, които тайно мразиш. Сериозно. Не съм старомоден, не съм затворен, просто искам всички да знаете какво правите, понеже повечето от вас са прекалено заети да го правят.

Мога да постна това, понеже майка ми също няма Facebook

Аз, като човешко същество, умолявам ви да спрете да ползвате Facebook. Изтрийте си акаунта. Ще се изненадате като разберете, че никой няма да забележи. Това е едно от най-злокобните изобретения създавани някога и унищожава живота ви. Безнадеждно пристрастени сте към него и тва би бил краят на нормалния ви живот. Гарантирам, че ако можете 2 седмици без него, животът ви ще стане по-добър. Моля ви споделете тази статия с всеки и вижте дали ще повдигне някакви притеснения – ще бъдете изненадани. И засрамени… и би трябвало.