Once in a while правя идиотски постове. Време е. Та…
Кое е мечето на свободата? Така де. Всяка химера си има мече. В една голяма зала над 100 мечета стоят и обсъждат правилата на играта. Играта на свободата, на любовта, на справедливостта, на щастието, на истината… Сред тях е и мечето на свободата. На последния ред се мяркат мечетата на живота, четирите стихии и най-важно – мечето на киното. То нон стоп е филмирано и се чувства като пациент. Та… както и да е – тези смели мечовци решават съдбата на света, както 10000-те хиляди мъдреци на дао-то или каквото там беше, дето Пух говореше за него. Игра на стъклени… души. Или мечки. Факт е, че повечето от нас стъпват като мечки в живота.

2 сутринта. Не знам колко вида спиртни течности и душевни еликсири. Точно вмомента се чувствам като гумено мече от онова детско. Гумено мече или гумена глава, въпросът е, че най-доброто, което ми хрумва, са зайците на DURACEL, но не като зайци, ами като мечки. На бюрото стои празна бутилка от Туборг и отзад пише “погледни под капачката”, и в следващия момент се сещам, че почти никога не поглеждам там. Но това не значи, че не искам тая бутилка да съществува. Отвсякъде хвърчат разни лозунги – кои рекламни, кои сентенции, кои породени от странни форми цигарен дим… като корабчето на Гандалф от… оня филм… и оная книга.

Попивам. Всъщност попиваме – всичко, което е наоколо. Може би сме в малка държава и попиваме по-малко от очакваното, само че все нещо остава. Остава като аромат от шоколад Странна е тенденцията да се видиотяваш и да споделяш с една сравнително нерегламентирана интернет аудитория неща, на които дори самият ти не знаеш смисъла. Но като цяло бих искал да ти споделя, че те харесвам. Теб, дето четеш това. Ти си готин/а и заслужаваш да се чувстваш свободен като мечока на свободата, да седиш където си искаш в зала 1 на съдбата на света. Понеже точно ти може да си the one, ти можеш да си каквото си искаш… с една единствена Джони-уокърска стъпка. И това не е алкохолен аналог или приумица. Част от твоята уникалност.

Как аджеба да разбереш смисъла на живота, като той не ти дава никакви жокери, няма дори 50 на 50. Имам теория за това. Сигурно не е моя, даже се надявам, че още някой някъде мисли така. Но е елементарна. Че щом на света има 7 милиярда души, има и 7 милиярда истини за смисъла на живота. Те малко или много се въртят около едно нещо, но това нещо го дефинират маститите учени, а не пикльовци като мене. Дали е свобода, дали е любов, дали е смирение. Всеки си има истина. И ти, и аз. Решавам да вярвам в това, понеже като си представя, че би могло да има ЕДНА точно определена истина, вяра или там както го наречеш – излиза, че света е егати скуката! А аз и ти сме различни, което определено не е скучно. И заради което те харесвам, дори да не ти пука. Smile