Това е напълно вярно. (линк) И много тъжно. И все пак не съм съвсем съгласен.

В последно време се опитвам да си направя исторически аналог на цялата тази простотия, която цари навън. Ясно е, че винаги е имало един вид “обществени” Содом и Гомор по цялата Земя, понеже лесно се управляват и щото лесно им се казва как да гласуват и как да мислят. Не че това е… някаква световна конспирация!? Пази Боже, явно тая дума не съществува, blasphemy. Та нали от време оно си знаем, че у нас болести няма, влакове не дерайлират и “тям подобни” истини за живота. Тъжно но факт е, че вместо да помислим, просто игнорираме проблема. Иначе казано елементарен модел за управление на обществото.

Съгласен съм с това.

НО не съм съгласен, че този модел не присъства засилено и в западните общества. Има го определено и независимо от политическия модел на управление, навсякъде. По-уредени са обществените и социални услуги, по-висок е икономическия стандарт, но повсеместно хората са по-глупави, по-повърхностни и по-тъжни. Лично по този показател не мога да различа американец, французин и българин. И, както казва някой от всички Рокфелеровци… “най-смешното е, че хората сами ще изберат и поискат да бъдат контролирани”. Звучи като част от откровение, нали

Ето тук аналогът с историята ми се губи.

Понеже в историята няма прецедент на подобен вид лицемерие. А именно – хем хората управляват, хем уж никой не управлява, хем все пак нещо отнякъде движи нещата. Докато преди моделът е бил много по-изчистен и ако поне много по-ясно ти е било в чии ръце стои властта. Явно потайността поражда още по-голяма власт, а и винаги си по-изплашен от нещо, което не виждаш, а само си представяш… например Муслона и Прасчо.

Ясно е, че няма как всички да управляваме.

Поне не едновременно. Съмнявам се и дали може да съществува демокрация според идеята, която е била вложена в нея в началото. За 2500г. кога демокрацията успя да бъде успешна за много дълъг период от време? или всичко е преходно? Поне най-дълго от всички останали модели на управление, тя именно, успява да държи каруцата впрегната. Ако някой има по-добра идея, нека я сподели. Само че представата за световен мир под формата на велик и общочовешки комунизъм, вече не минава. Нито представата за олигархично абсолютно изнасилване на обществото. Нито феодалния присмех, с който се връщаме в тъмните векове, или пък тъгата по една загубена религия, с която гледаме към цяла епоха на убиване и осакатяване на хора, само заради това, че не мислят като нас. И какво следва – потоп?

Без много да му мислим, ако всичко ти е наред, пък и да не ти е…

…кое е първото, което ти хрумва, когато видиш човек имащ нужда от подкрепа на улицата?

Да му помогнеш! Това е вродено във всеки човек – добър или лош, понеже сме “зоон политикон” и имаме нужда да си помагаме един на друг. Това е далеч от социалната стратификация, разделянето на прослойки, различните религии и цената на черешите на пазара. Да вярно, пише го навсякъде – във всички религиозни дебели книги и като цяло е заложено във всяка конституция. Не е хипарщина, не е политическа идеология, нещо много просто и елементарно – някой те вика за помощ! Тогава защо не действа? Какъв е смисълът да мислим нови книги и правила, при положение, че ние и на тези не обръщаме внимание. Вместо да мислим сложни идеологии и движения, много по-лесно би било да почнем от простите неща…