Модно ли е да се „хейтва“? Оня ден – чета случаен блог в нета, един недоволен американец беше написал, че 95 процента от дизайнерите изобщо не разбират от дизайн, не могат да рисуват, нямат усещане за цветовете и т.н. Това го беше подкрепил с адски гадни забележки, псувни и типични т.н. „hate“ думи. Това явно е примерен „хейтър“ дето мрази всичко и всички без особена причина. Виждаш кола, която според теб е грозна и не те кефи, ама това кара ли те да намразиш марката.
Със същия успех можеше да пише и за музикантите, и за адвокатите, и за сценаристите, за икономистите – много ясно, нали „никой от тях не си върши работата“. Явно таргет аудиторията няма значение, само и само да се извадят на показ всички нейни недостатъци. Добре! НО! Ясно е че много малко от нас, хората, са супер добри в нещото, което правят. Ясно е и че сигурно и 5 процента не са от онези гениалните, които заслужават да се нарекат хипер-супер-дупер-мега-добри. И поради тоя факт останалите трябва да се застреляме ли? Още нещо – в сферата на толкова субективни понятия като музика, филми, дизайн, литература крайна оценка на каквото и да било е меко казано неуместна, да не кажа идиотска. Всеки си има собствен вкус и аз може и да не обичам чушки, но ти да си умираш по тях. Тогава каква е целта от мразенето? Ще ми е интересно някой хейтър да се включи и да ми обясни по какъв начин това, че за него примерно съм тъпак, мен ме засяга?