залязлата ми метафора
Ям сладолед. Иначе навън е красиво - вижда се това (долу). Но някои хора не обичат такива неща, обичат практиката и “доброто знание”. Звучи като част от нещо Аристотелово. И освен това звучи объркано - някой пуска пост, в който не може да се разбере за какво говори и срещу кого протестира. Ми протестирам срещу хората, които не те зачитат като личност. И които не разбират мнения и ги осъждат. Протестирам, щото това осъждане е лесното. Ама не е красиво. Не красиво по начина, по който описват красивото в някой задръстен и ограничен трактат по “Същността на красотата” или “Поетиката на красивото”, ами с отхвърляне на всичко грозно.
