капки


Вали. Чудех се на капките по стъклото на маршрутката - събират се една в друга, докато не станат една гигантска капка, която вятърът издухва. Ние сме капки - някои са малки, някои са по-големи, някои са по-обли, други са ръбати. Но всъщност всичко е в първите две капки. Едната преследва другата, другата бяга надолу и щом първата я настигне, става по-смела и продължава още надолу. Хубавото на капките е, че щом се слеят стават една капка. Толкова е просто - no thoughts, no argue.
Дали не трябва човек да се научи да опростява нещата, за да може да ги игнорира, или пък да им обръща повече внимание. Може капките да му кажат гениални неща. Или мравките, или други малки неща.
Честно да си кажа изобщо не мислех за това - просто гледах капките и се радвах като мине някоя кола в насрещното и ги освети - става като коледна елха. Още по-просто. И всичко свети, разбира се, около 20ч. в дъждовен почти летен ден, когато притъмнява. Когато червените и жълти светлини по улиците светят замазано, хората се прибират вкъщи, във въздуха лъха някакво странно “добро” и все едно всеки си мисли за нещо хубаво. Е, не съвсем всеки, но в рамките на статистическата грешка :)
В такъв един край на ден, как да не се чувстваш като една горда и готина капка? “Мека топлина”, биха казали някои производители на ракия. You’ve got your life, your style, your freedom, и в крайна сметка това не е толкова лошо. Което ме подсеща за една мисъл от един филм: “Спомняш ли си, когато беше дете, и най-голямата ти грижа беше дали ще получиш колело за рождения си ден или ще хапнеш бисквитки за закуска? Да бъдеш възрастен - напълно надценено. Сериозно, не се заблуждавай от готините обувки и страхотния секс и никакви родители наоколо, които да ти казват какво да правиш. Да си възрастен е отговорност. Отговорност - наистина е ужасно. За съжаление,веднъж преминиш ли годините на шините и тренировъчните сутиени, отговорността не бяга. Не може да бъде избегнато. Или някой ще ни накара да се изправим срещу него, или си понасяме последствията. Да си възрастен има и добри страни. Искам да кажа, обувките, секса, да няма родители, които да ти казват какво да правиш… това е доста добре.”

Information and Links

Join the fray by commenting, tracking what others have to say, or linking to it from your blog.


Other Posts
залязлата ми метафора
пътизъм

Write a Comment

Take a moment to comment and tell us what you think. Some basic HTML is allowed for formatting.

Reader Comments

Ако съм те разбрал правилно, то и аз се присъединявам към твоята метафора за капките и детството - един дечко е толкова далеч от света на възрастните, колкото е капката на стъклото от маршрутката… Живее друж живот, не се интересува от задръстването, от марката на колата отпред, от радиостанцията, от студентите бързащи за лекция…

…но колко са хубави малките неща. И това, че само ние ги забелязваме

Да, както и че дечкото може и да е възрастен :)