Comments on: пътизъм http://wh1sp.com/2007/05/az/ Fri, 05 Dec 2008 09:22:25 +0000 http://wordpress.org/?v=2.6.3 By: whisp http://wh1sp.com/2007/05/az/#comment-12461 whisp Fri, 11 May 2007 08:02:05 +0000 http://wh1sp.com/?p=232#comment-12461 Това не е песимизъм, в смисъл - няма нужда от призиви като "Не губи бъдещето си в съжаление за миналото..." Едно нещо ми стана ясно - че да се връщаш назад, за да повтаряш грешки, е възможно най-смъртоносното, което можеш да си причиниш. Друга ми е идеята, по-скоро е малко по-абстрактна - интересно ми е да ги видя всичките онези аз-ове, искам просто да ги зърна, заради съвсем простата нужда да зная, че не съм сам във вселената (изключая останалите хора). С една дума - това, че вселената "е" безкрайна, не ми е достатъчно доказателство, че нещата нямат граници. А по твоят отговор - да, навързани са, има причина да не си направил едно, а да си направил друго. Но има вероятност връзките изобщо да не са логични :D Искам да кажа, че може би зависи както ефектът на пеперудата - всички неща са абсолютно свързани едно с друго и всяка промяна в едно от тях, променя и другите. А логиката им е далечна и абсурдна... на пръв поглед. В този ред на мисли според мен "цел" е на моменти смешно понятие. Това не е песимизъм, в смисъл - няма нужда от призиви като “Не губи бъдещето си в съжаление за миналото…” Едно нещо ми стана ясно - че да се връщаш назад, за да повтаряш грешки, е възможно най-смъртоносното, което можеш да си причиниш. Друга ми е идеята, по-скоро е малко по-абстрактна - интересно ми е да ги видя всичките онези аз-ове, искам просто да ги зърна, заради съвсем простата нужда да зная, че не съм сам във вселената (изключая останалите хора). С една дума - това, че вселената “е” безкрайна, не ми е достатъчно доказателство, че нещата нямат граници.

А по твоят отговор - да, навързани са, има причина да не си направил едно, а да си направил друго. Но има вероятност връзките изобщо да не са логични :D Искам да кажа, че може би зависи както ефектът на пеперудата - всички неща са абсолютно свързани едно с друго и всяка промяна в едно от тях, променя и другите. А логиката им е далечна и абсурдна… на пръв поглед. В този ред на мисли според мен “цел” е на моменти смешно понятие.

]]> By: Иван http://wh1sp.com/2007/05/az/#comment-12460 Иван Thu, 10 May 2007 07:09:25 +0000 http://wh1sp.com/?p=232#comment-12460 Разсъжденията ти ми напомниха на книгите-игри от преди десетина години. Единствено там можеше да видиш какво ще стане и в единия и в другия случай. Като се замисля днес, разбирам, че това не ми е действало добре, защото те кара да си мислиш, че и "в живота" ще можеш да обърнеш на миналия епизод и да избереш друго оръжие, за да не те убият. Ама не можеш... Май е същото и с колите - ей колко коли съм разбивал на компютъра, и как ли не съм се преобръщал. Ама като взех книжка разбрах, че и най-малката грешка може да бъде последна :) . В такъв смисъл, че не можеш (като в GTA2) като ти писне и да дадеш газ през хората и колите... Та малко се отклоних от главната ми идея - че правиш нещата, както си решиш. Разбира се че има компромиси и се отказваш от някоя мечта, но това никога не е така самоцелно, както ти го представяш. Винаги е основано на по-висша цел. И според мен твоят аз е винаги главният герой. А другите - отделените - са минало. Не губи бъдещето си в съжаление за миналото.. Разсъжденията ти ми напомниха на книгите-игри от преди десетина години. Единствено там можеше да видиш какво ще стане и в единия и в другия случай. Като се замисля днес, разбирам, че това не ми е действало добре, защото те кара да си мислиш, че и “в живота” ще можеш да обърнеш на миналия епизод и да избереш друго оръжие, за да не те убият. Ама не можеш… Май е същото и с колите - ей колко коли съм разбивал на компютъра, и как ли не съм се преобръщал. Ама като взех книжка разбрах, че и най-малката грешка може да бъде последна :) . В такъв смисъл, че не можеш (като в GTA2) като ти писне и да дадеш газ през хората и колите…
Та малко се отклоних от главната ми идея - че правиш нещата, както си решиш. Разбира се че има компромиси и се отказваш от някоя мечта, но това никога не е така самоцелно, както ти го представяш. Винаги е основано на по-висша цел. И според мен твоят аз е винаги главният герой. А другите - отделените - са минало. Не губи бъдещето си в съжаление за миналото..

]]>