Преди около седмица ходихме да караме в Ловния. Красиво, зелено, приятно, даже поиграхме малко някаква странна форма на softball. После тръгнали наобратно, на един ляв завой, какво да видя – спукана предна. Хубаво, тръгнахме пеша към най-близкия автоцентър. Обаче по пътя и другата се спука 
Извод – всичко мина добре, намерихме един свестен пич в един сервиз, който ги залепи и се прибрахме благополучно, само че за другия път си взимам две гуми с мен. Кой знае, тогава може пък предавката да се счупи. Накрая ще свърша носещ цяло колело на резервни части в раницата.
Пътят беше общо около 10кми и бе за пореден път доказателство, че колелото е като любовница – трябва да го обичаш, смазваш, сменяш части и всичко останало. Вярно, пукане на гуми не можеш да предвидиш, но останалите части се развалят главно от амортизация. А с тези нашите колела, след всяко ходене някъде – после до сервиза
Вече запечатвам всяко такова събитие, ето малко снимки:
Поздравления за снимките! Винаги съм смятал, че точно това ми милпсва в блога – снимков материал, с който да подкрепям измишльотините си
Ето – ти, например, говориш за някакви спукани гуми и прилагаш снимков материал на ухилени до уши хора 
Това, че няма нито една снимка на колело със спукани гуми изобщо не те притеснява 
И аз ще си взема фотоапаратче! 
Go go go, never stop walking!
Хаха, интересно е, че такива неща дават основание само за готини преживявания. Примерно, когато Иван ми разказваше за този ден, първо изслушах 1 час обяснения колко е било яко, и после чак спомена… „А, и на Малкия му се спукаха гумите“. Кефи ме това so-what мислене. Keep on.
Добре аз не виждам защо изобщо го коментирате
Еми, как защо? Отдоло пише „Leave a Reply!“… Е, добре де, без удивителния е, ама:) Нали е блог.
И аз мисля да не коментираме повече, само му правим трафик!
Е що? Интересно е. Като чат. Между другото съм написала отдолО. Мн невнимателно. Ц, ц, ц.