Да се усмихна!

април 5, 2007 алабала

Някъде видях такава кампания – да се усмихваме. Подкрепям с две ръце! Когато съм се усмихвал просто ей тъй на улицата, без нищо – никога не съм съжалявал. Даже преди време майка ми ме учеше да се усмихвам с очи. Изобщо не вярвах, че това е възможно, но все пак реших да опитам. Излязох навън и започнах да се разхождам по улиците, представяйки си, че съм се усмихнал с очи, без да си движа устата. И настъпи голямо удивление, когато 3-4 души ми отвърнаха. Перфектно, но бях забравил тази история докато не видях кампанията за усмивките. И сега като се сетих отново, се присъединявам и призовавам всички да се усмихваме повече! :)

 

4 коментара

  1. Иван казва:

    :) И аз се усмихвам! Мога и с очи! Изобщо не е хубаво, че и усмивките ни са на нивото на всичко останало… Явно проблемите са взаимносвързани – материалните недостатъци се предават и в душите ни и ни пречат да се усмихваме достатъчно. Но ти става толкова хубаво, ако погледнеш с усмивка на света… :)

  2. whisp казва:

    Не можеш постоянно да си усмихнат с уста, щото мен така оня ден ме заболя ченето. Затова продължаваш с очи :)

  3. Иван казва:

    е, струва ми се, че усмивката е едно от малкото неща, от които си заслужава да те боли ченето… :D

  4. [...] мен кампанията “Да се усмихнем” трябва да се въведе в маршрутните таксита. Оня ден [...]

Вашият коментар