Някъде видях такава кампания – да се усмихваме. Подкрепям с две ръце! Когато съм се усмихвал просто ей тъй на улицата, без нищо – никога не съм съжалявал. Даже преди време майка ми ме учеше да се усмихвам с очи. Изобщо не вярвах, че това е възможно, но все пак реших да опитам. Излязох навън и започнах да се разхождам по улиците, представяйки си, че съм се усмихнал с очи, без да си движа устата. И настъпи голямо удивление, когато 3-4 души ми отвърнаха. Перфектно, но бях забравил тази история докато не видях кампанията за усмивките. И сега като се сетих отново, се присъединявам и призовавам всички да се усмихваме повече!
Да се усмихна!
април 5, 2007
Не можеш постоянно да си усмихнат с уста, щото мен така оня ден ме заболя ченето. Затова продължаваш с очи
е, струва ми се, че усмивката е едно от малкото неща, от които си заслужава да те боли ченето…
[...] мен кампанията “Да се усмихнем” трябва да се въведе в маршрутните таксита. Оня ден [...]