chill place

- Като се събудиш, Пух – каза най-после Прасчо, - какво е първото нещо, което си казваш?
- Какво има за закуска? – отвърна Пух. – А ти какво си казваш, Прасчо?
- Какво ли вълнуващо ще се случи днес? – рече Прасчо.
Пух кимна замислено.
- Че то е същото – каза той.

Как само единствено ти решаваш какъв ще е живота ти?! Всеки поглед над нещата си е твой, лошо за теб ако позволиш другите да му се месят. Истината е, че не можеш да стоиш сам тихо в една празна стая и това е големият проблем, както отдавна си е казал и Паскал.
Зависиш… от себе си. С какви очила ще гледаш навън - розови, сини, пембени. И как ще гледаш - отгоре, отстрани, отвсякъде. А всъщност защо ще гледаш? Затвори очи!
И откъде знаеш какво трябва да направиш, какъв избор да избереш, да не би да си пророк?
Редица въпросителни изплуват над водата като мръсна пяна. Но не можеш да отговориш дори и на половината. Наистина ли проблемът на света е, че умните нямат смелост? Ми тогава по-добре да си глупав.

Има една книжка - “И тихо стъпва мъдростта”. Една от онези, в които събират хубави цитати, концентрат от мисли на едно място. Трябва да отделиш поне 10 минути на всяка мисъл, за да вникнеш поне в малка част от нея. А те са много. И времето ти никога не стига до последната страница. Мисля си, може би и животът с всичките си купища от решения и проблеми, е като тая книжка. Отделяш по 10 минути на всичко, което тече около теб и накрая времето никога не ти стига до последната страница. Има моменти, в които ти харесва и пееш от щастие, има моменти в които плачеш. “Well, that’s life! What can I tell you?” За някои е ужасно, че няма видима закономерност, че няма модел, по който да се определи случващото се в живота. Някои се опитват да си създадат такъв модел. А като се замисля - животът не е ли достатъчният модел?…