Еми?! Качихме се, взехме дъски, обувки, и почна голямото пребиване. Отидохме на един малък наклон и почнахме да се опитваме. Допреди обяд бяхме много зле, нон стоп падане без никакво придвижване. Но по едно време мина един благосклонен пич и ни показа това-онова, много благодарско му за което, и оттам нататък почнахме да схващаме поне основните положения. След почивката нещата взеха да надобряват, държахме се по-добре на импровизираната ни писта и даже може да се каже че карахме около 10-тина метра
Кефя се много! Пребих се един път много злобно, щях да си счупя разни крайници, обаче инак всичко е на шест, никакви оплаквания. При това и всички бяхме доволни, почупени и ухилени, кажи му по-голям кеф от това, а?