От няколко месеца, зарибен по киселото мляко фен съм аз, както би рекъл Йода. Преди не съм му се кефел толкова, но сега доста често омитам по едно-две, превръща се в някакъв навик. Стана ми интересно, ето как се получавало: първо името на бактерията е Lactobacillus bulgaricus
Среща се в свободно състояние единствено на територията на България. Само тук следващото кисело мляко може да се скваси с малко от предишното, в други страни периодически внасят закваска.
Процесът на ферментация приключва по естествен път, чрез охлаждане. При няколкодневен престой на топло (извън хладилник) ферментацията продължава, млякото вкисва, вкусът става неприятно кисел.
Продуктите, съдържащи консерванти за спиране на ферментацията, не са кисело мляко. Надписите „Жива закваска“ са рекламната форма на обяснението, че продуктът наистина е кисело мляко, а не негова имитация.
Имаше една легенда, че когато българите минавали през Дунава, носели със себе си мляко, което обаче стояло толкова време, че се развалило и ферментирало. И така се получило кисело мляко. Колкото и да е детско, ме кефи 
А за самото мляко, ето намерих един самоучител за кисело мляко 10x to bg.wikipedia
http://www.omda.bg/BULG/COOK/sirene.html
Оооо, сега докато четох се сетих за киселото мляко (не „На баба“), ами на мама, която го е научила от баба. Все тая.
Та за киселото мляко трябва да се полагат грижи и любов. Най-хубаво става с прясно издоено овче мляко. Баба не го е варила някога, но днес е препоръчително. Та вари се, охлажда се до телесна температура. Баба едно време ги е пробвала с бебетата, ако са го пиели – значи е ставало на температура. После от старото (пак трябва да е домашно) кисело мляко се взима съвсем малко, на върха на лъжицата, и се разбърква с прясното. Вече готовото прясно трябва да се поддържа в същата температура. Т.е. завива се с кърпа, наблюдава се и накрая естествено има възнаграждение. Това е то киселото мляко. Едно от най-липсващите ти неща, когато си далеч от България.
И се реже с нож… великолепно. Аз си падам по по-масленитеы на Баба ми допада.
И аз него го обичам. Но това не е кисело мляко, както пише в поста ти. Значи опитай „Родопчанка“ или „Родопея“ – то е гъсто като на баба, само дето е истинско.
Като прочетох поста и на мен ми хрумна да опиша как го правеха вкъщи като бях по-малък, но тя Тея много хубаво го е казала…
А за млякото, което се реже с нож… Еее, откога си мечтая, но няма ги тия майстори от едно време…
p.s. От всички млека, които съм опитвал, а те са по кило на два дни за последните 20 години най-хубаво беше едно Милком, което правеха преди поне петилетка. Днес такова, което толкова да ми харесва няма, но онова го развалиха отдавна. Сега ям Верея 4,5%, защото и аз обичам по-гъстото. Но вкъщи, а през лятото по разкопки си взимам „Шипка 3,6%“, понеже е страхотно вкусно и можеш да си го разбиеш и пиеш…