Напоследък малко се дразня на града – има моменти, в които изобщо не ми понася. Всички шумове, натъпкани хора, препълнени улици понякога ти действат ободряващо, но понягока и потискащо. А след няколко опарвания съм установил, че оная максима със “истината е в средата” важи за всички неща. Точно поради този факт, единственото нещо, което ми трябва е гориво.
Да – гориво, бензин, нафта, газ, каквото и да е. Нещо, което да сипвам в кола и с което тя да върви. Всяка сутрин от някое по-отдалечено от града местенце до самия негов център и после пак обратно. Това би било средата. Защото да живееш постоянно в града не е среда, ами си е крайност, значи нормално да съм недоволен. Под знака на крайности не можеш да живееш комфортно.
А има и още нещо – самият път като че ли действа пречистващо. Трябването да минаваш 20-30км за да стигнеш до вкъщи може и да не е чак толкова лошо. Всеки излиза с тезата, че първите 10 пъти ще ти е добре, а след това ще ти досади. Дали е така. Всъщност пътят ти разделя единият от другият живот. Чисто физически това е просто изминато разстояние и време, обаче символично може да е доста, e.g. “излизам от града и отивам при жена си и децата си”, или “напускам шумното място и отивам в кътчето” – и подобни мисли се преекспонират 20 минути. А когато си в града слизаш от тролея и веднага си у вас, понякога още не си забравил случилото се преди малко, а се опитваш да го вкараш вкъщи, което разбира се не става. Психически въздействието от пътуването е много по-различно, на мен лично ми действа ободряващо и пречистващо. Например в една екскурзия – 40 процента от изживяването е самото пътуване.
Още нещо – там си близо по природата. Да кажем, че имаш наблизо гора, езерце, голям хълм и сравнително обширно поле. Ми какво повече – кеф ти да тичаш сутринта, кеф ти да си правиш offroad biking в горичката, кеф ти да плуваш. Сутрин, като станеш и виждаш само слънцето и полето. Няма сгради, улици и прахоляк. И разбира се, къщата не може да се сравнява с блока и дори няма нужда да се доказва.
При така създалата се идилия, мисля, че не мога да направя нищо друго, освен да се пофилмирам още малко, пътувайки в тролея за лекция и гледайки отдавна събудения град и бързащите хорица, които все щукат наляво надясно. В крайна сметка нали трябва нещата да са по средата, и в града има много красота, просто е различна. Идеално място е за работа, обграден си от хора и те са обградени от тебе. Добираш се сравнително лесно до различни точки, има заведения, кина, театри, обществен живот. Обаче вместо да ставаш роб на всичко това и на града, можеш просто да го използваш докато си в него, а после да минаваш на друго ниво, да натискаш копчето. И като натискаш копчето всеки ден за това, може и да свикнеш да го натискаш и за други неща.