Когато се откажем от мечтите си и намерим покоя - каза той след малко, - имаме кратък период на спокойствие. Но умъртвените ни мечти започват да загниват вътре в нас, да съсипват средата, в която живеем. Започваме да се ожесточаваме спрямо околните. Най-накрая обръщаме тази жестокост към самите себе си. Явяват се болестите и психозите. Това, което сме искали да избегнем в битката - разочарованието и провала, - става единствен завет на нашето малодушие. А в един прекрасен ден мъртвите ни изгнили мечти правят въздуха труден за дишане и започваме да желаем смъртта, която да ни освободи от нашата самоувереност, от нашите занимания и от онова кошмарно спокойствие на неделния следобед.

И всичко това става щом обърнеш гръб на мечтите си… и забравиш за Справедливата битка - онази, дето я водим в името на мечтите си.