Изрових тази усмивка от старите ленти. Спрял съм да снимам напоследък, може би времето отново ще ми го наложи, винаги е хубаво да поснимаш.
Това май е Созопол, а аз съм бил в някакъв ресторант, и очевидно съм нямал още статив :), но пък ми навява разни морски спомени, въпреки, че прилича на размазано петно.

Колко такива гледки се виждат из страната. Когато излизах от София на юг към Рила преди няколко дена, пред мен се разкриха адски красиви картини, готови wallpapers :), за пореден пък се влюбих в тая страна. Зелено, кафяво, жълто, във всичките им тонове и тончета, а като мръднеш малко поглед нагоре, добавяш синьо и бяло - като магически калейдоскоп. Колко пъти съм се замислял дали не си вдигна барачка и да отида да живея на някое от тези места.
А се сещам за една от многото статии в чуждите вестници, статии за България, в които се говори колко удобна инвестиция и приятно място за отдих е тя. Всъщност няма нищо лошо в това чужденци да купуват земята и да я облагородяват, но така съвсем ще се скрием по градовете, и само когато излизаме както аз оня ден, ще виждаме какво сме изпуснали. Минава времето на живеенето в градовете, центъра на динамиката, бизнеса, икономиката или пък на глупостта. Все повече хора се сещат, че е добре да избягат на село и май именно тази дума “село” започва да променя негативния си отенък. А ако всеки хване парченце от тази земя и го обикне, ама истински, а не само на думи, тогава можем да постигнем нещо красиво. И не защото съм млад и зелен говоря така, ами защото наистина е така - бива ли да очакваш любов, ако не даваш?
И мисля, че ако се почне отнякъде, нещата едно по едно ще се коригират. А това е добро начало - почни от земята под теб. А после може би ще се сетим да се грижим и един за друг.