Кашу идва от „акажу“, което на езика на южноамериканските индианци означава „жълт плод“. И тук става ясно, че кашу не е плод, а костилка, която е върху жълта или червена круша (наричана ябълка), в тъмна обвивка. Крушата също се яде, но се разваля бързо, затова е позната в тези места, където расте – например в Индия, където всяка година събират около 25 хиляди тона такива „ябълки“. Затова наричат кашуто още и индийски орех.

Расте по дърветата, яде се – при това е доста вкусно. Доста често почва да се случва да запълвам 15-20 минути от ежедневието си с кашу. Единствениеят му проблем, е че е адски скъпо – варира 1,20лв-1,80 за 50гр, поне в София.
Многобройните почитатели на шам хъстъка (сред които и Pistache) най-вероятно има да спорят с мен надълго и нашироко коя ядка е по-вкусна. Както и да е – въпрос на личен вкус – за мен тази е най-вкусна. Поне засега